Публикации

Нашата компетентност в областта на вещното право не се базира само на задълбочено знание, но и на приложни изследвания. Приложен е списък с публикации на нашия старши сътрудник, г-н Стоян Ставру.

Книги:

1. „Вещноправно действие на смъртта. Мъртвото човешко тяло преди и след погребението", София, ИК Сиби, стр. 328.

2. „Междусъседски отношения. Вещноправни аспекти", София, ИК Фенея, стр. 292.

3. „Въпроси на българското вещно право", София, ИК Фенея, стр. 1040.

4. „Човешкото тяло като предмет на вещни права", София, ИК Сиби, стр. 216.

5. „Публични вещни права. Конституционноправни и вещноправни аспекти", София, ИК Фенея, стр. 126, в съавторство с Петър Илиев.

 

Статии:

1. „Отрицателният установителен иск за защита на правото на собственост", сп. Съвременно право, кн. 2, 2008, стр. 26-39;

Резюме

Предмет на статията е допустимостта на предявяването на отрицателния установителен иск в случаите, при които ответникът осъществява давностно владение по отношение на процесния недвижим имот или се е снабдил с констативен нотариален акт. Разгледана е съществуващата съдебна практика, касаеща посочените въпроси. Специално внимание е обърнато на правното действие на предявяването на отрицателен установителен иск по отношение на осъществяваното от страна на ответника владение.


2. „Давностното съвладение като специфичен юридически факт", сп. "Правна мисъл", 2009, № 1, стр. 9-22.

Резюме

Статията е посветена на въпроса за съвладението като юридически факт, водещ до придобиването на вещни права. Разгледани са особените отношения между съвладелците с оглед на двата елемента на владението - упражняване на фактическа власт и намерение за владение. Поставени са въпросът за съответно приложение на правилата на съсобствеността при съвладението, както и за правното действие на евентуален договор между съвладелците, уреждащ техните отношения по повод на съвместно осъществяваното от тях владение. Посочени са и различните начини за възникване и за прекратяване на съвладението.


3. „Заем за потребление на движима вещ", приложение към сп. "Търговско и конкурентно право", 2008, кн. 11, стр. І-XXXVІ - рецензент: проф. Огнян Герджиков;

Резюме

Разгледани са специфичните случаи на заем за потребление на идеална част от движима вещ, както и на ограничено вещно право върху движима вещ. Договорът е анализиран като реален, консенсуален, неформален, насъвършено двустранен, възмезден, казуален и срочен договор с вещноправно действие. Отделено е специално внимание на някои особени случаи на заем за потребление - целеви заем за потребление и заем за потребление в полза на трето лице. Заемът за потребление е отграничен от пигноративния договор, от апорта на заместима и потребима вещ при договор за гражданско дружество, от договора за влог с уговорка за ползване на вложената вещ, от договора за наем, както и от договор за покупко-продажба с уговорка за обратно изкупуване.


4. „Преживяване" на предварителния договор след сключване на окончателния", сп. "Търговско и конкурентно право", 2008, кн. 10, стр. 25-33;

Резюме

Статията разглежда въпроса за запазване на действието на част от клаузите на предварителния договор и след подписването на окончателния договор, въпреки че тези клаузи не са възпроизведени в последния. Правното действие на окончателния договор е разграничено в зависимост от съдържанието на клаузите на предварителния договор, които са обособени в две отделни групи: уговорки относно съществените условия на окончателния договор и допълнителни уговорки. Разгледан е и специфичният случай, при който предварителния договор е част от съдържанието на смесен договор.


5. „Физическите граници на вещните права", сп. „Съвременно право", 2007, кн. 4, стр. 22-37;

Резюме

Статията разглежда въпроса за физическите граници на вещните права в контекста на постиженията на съвременната физика и значително нарастналите възможности на човека за осъществяване на въздействие върху заобикалящия го свят. Изхожда се от допускането, че вещните права се разпростират до там, докъдето се разпростира човешката власт. Отделено е специално внимание и на съотношението между държавния суверенитет и правото на собственост, както и на промените във вещните права, настъващи при преминаването на вещите в пространства с различни правопорядъци.


6. „Началото на човешкия живот и неговото вещно правно значение (проблеми на собствеността върху човешкия ембрион)", сп. „Медицинско право", 2008, кн. 2, стр. 12-41;

Резюме

Въпросът за началото на човешкият живот е един от най-дискусионните въпроси на съвременното медицинско право. При търсенето на неговия отговор се използват различни концепции и критерии, които условно могат да бъдат групирани на биологични, социални и морални критерий. Статията изследва значението на началото на човешкия живот за евентуалните вещно правни претенции, които могат да бъдат отправени спрямо човешкия ембрион. Разгледани са селективното умъртвяване на ембриони, правото на аборт и сурогатното майчинство в контекста на въпроса относно правния статус на човешкия ембрион.


7. „Съдбата на обезпеченията, дадени от трети лица, при изменения в главния дълг", сп. "Търговско и конкурентно право", 2008, кн. 6, стр. 26-34;

Резюме


Събдата на обезпеченията е разгледана в две групи от случаи: при благоприятни за обезпечителя вземания - намаляване или ограничаване на отговорността на длъжника (опрощаване или разсрочване на целия дълг или на част от него); промяната на личността на кредитора (цесия или новация); и при неблагоприятни за обезпечителя вземания - заместване в дълг, обективна новация, продължаване на срока за изпълнение и пр. Специално внимание е отделено и на обезпеченията при пасивна солидарност.


8. „Правото на строеж и правото на собственост върху постройката", сп. "Правна мисъл", 2008, кн. 2, стр. 40-56;

Резюме

Статията е посветена на правната същност на две взаимно свързани вещни права - правото на строеж и правото на собственост върху вече построената сграда. Разгледани са съществуващите теории във връзка с обясняването на връзката между двете права: за трансформацията на правото на строеж върху имота в право на собственост върху сградата и тезата за паралелното съществуване на правото на строеж върху имота и правото на собственост върху постройката. Посочени са различните промени, настъпващи в съдържанието на правото на строеж в процеса на неговото упражняване.

 

9. „Публичното обещание за награда", приложение към сп. "Търговско и конкурентно право", 2008, кн. 4, стр. І-ХХІV - рецензент проф. Огнян Герджиков;

Резюме

Публичното обещание за награда е разгледано като едностранна правна сделка, по силата на която нейният извършител - обещателят, се задължава да предостави обявена от него награда в полза на този, който извърши посочена в публичното обещание работа първи във времето или по най-добрия начин в сравнение с останалите кандидати. Последователно и в пълнота са разгледани въпросите относно съдържанието, видовете, участниците и престациите, възникващи при публичното обещание за награда. Направено е отграничение от предложението за сключване на договор за изработка, от самия договор за изработка, от задължението под отлагателно условие, от публичната оферта, от обявяването на стипендия, от играта и облога, както и от продажбата чрез публичен търг.


10. „Право на собственост и право на природоползване - разграничение и съотношение", сп. "Съвременно право", 2007, кн. 2, стр. 43-59;

Резюме

Статията разглежда екологичните граници на правото на собственост и неговото съотношение с правото на природоползване. Направено е разграничение между природните ресурси и продуктите на човешката дейност като два отделни вида обекти на вещни права. Разгледани са различните задължения във връзка с ползването и опазването на природните ресурси и съхраняването на околната среда, както и начинът, по който те се отразяват върху концепцията за правото на собственост.


11. „Завет на поземлен сервитут", сп. "Правна мисъл", 2007, кн. 3, стр. 33-48;

Резюме

Статията разглежда специфичните характеристики на завета на поземлен сервитут с оглед неговия особен предмет. Посочено е мястото на завещанието сред останалите способите за придобиване на сервитутни права. Анализирана е зависимостта между правното действие на сервитута на завет и промяната в собствеността на обслужвания, респективно в собствеността на служещия имот Изследвани са и правните последици на подобен завет при наличието на усложения във волята на завещателя.


12. „Поземлени сервитути при множество пространствено свързани недвижими имоти", сп. "Съвременно право", 2006, кн. 4, стр. 7-24;

Резюме

Статията представя класификация на сервитутните права с оглед връзката, съществуваща между господстващия и служещия имот. Сервитутните права осигуряват възможност за задоволяване на специфичните нужди, свързани с ползването на недвижимите имоти. Комбинациите от сервитутни права, включително представените в статията паралелни, общи, взаимни, реципрочни и комбинирани сервитути, могат да бъдат използвани като правни средства за осигуряването на по-добро обслужване на поземлените имоти. Въпросът за учредяването на различни комбинации от сервитутни права е с особено значение за търговския оборот.


13. „Служещите вещи", сп. "Правна мисъл", 2007, кн. 1, стр. 31-51:

Резюме

Статията разглежда различните видове вещи с оглед на тяхната функция - главни вещи, вещи принадлежности, групи от вещи с общо предназначение, сложни (съставни) вещи, взаимно свързани вещи. Особено внимание е отделено на принадлежностите като самостоятелни вещи с обслужващо предназначение. Принадлежностите са отграничени детайлно от служещия имот при сервитутните права, от паркоместата и от общите части на сградите в режим на етажна собственост. Анализирана е и връзката между недвижимите имоти при поземлените сервитути. Разгледани са и недвижимите вещи по предназначение, уредени в отменения Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, както и въпроса за техния правен статут по сега действащото българско законодателство.


14. „Волеобразуване и волеизявление при юридическите лица", сп. "Търговско право", 2006, кн. 6, стр. 81-103:

Резюме

Статията се съсредоточава върху специфичния характер на волята при юридическите лица. Разгледани са различните теории за правната същност на юридическите лица и техните позиции относно процеса на волеобразуване. Обособени и подробно разгледани са формирането на волята на юридическите лица (вътрешно организационна фаза) и нейното последващо изразяване (външно представителна фаза). Специално внимание е обърнато на законовото представителство при юридическите лица и на различните пороци, от които може да страда изразената от тях воля.

 

15. „Правни отношения във връзка със загубената и намерената вещ", сп. "Съвременно право", 2006, кн. 3, стр. 7-27;

Резюме

Статията разглежда правоотношенията, които възникват по повод намирането на една движима вещ между нейния собственик, намерилото я лице и общината, на чията територия вещта е била намерена. Тези правоотношения са разгледани като специален случай на водене на чужда работа без натоване. Уточнено е също така съдържанието на понятията изгубена, намерената, открадната, забравена, скрита и изоставена вещ, като е направено разграничение между тях. Посочени са и някои особени хипотези на изгубване на вещи.


16. „Корабът като особена движима вещ", сп. "Правна мисъл", 2006, кн. 4, стр. 55-69;

Резюме

Статията е посветена на особеностите на кораба като съставна движима вещ, като самостоятелен правен ред и като отделно и обособено имущество - „морско имущество" на длъжника. Внимание е отделено на правния режим на собствеността върху морското имущество и неговата относителна независимост с оглед отговорността за задължения за обезщетяване на щети, причинени на трети лица от капитана на кораба; задълженията за обезщетяване на щети, причинени на товара, който е приет за превоз, или на друго имущество, което се намира на кораба и пр. Изследването на ограничения характер на отговорността на корабособственика включва и разглеждането на начините за освобождаване от нея. Кратък анализ е направен и по абандона като предоставяне на кораба на разположение на кредиторите, както и на вещноправните въпроси, свързани с откриването, пренасянето, съхраняването, предоставянето или разрушаването на потъналото имущество. Въпреки че корабът се разглежда от българския законодател като вид движима вещ, вещните права върху него са подчинени на специфични законови правила. Поради високата стойност на кораба и неговото важно търговско значение, в КТК съществуват редица специални разпоредби, осигуряващи по-голяма сигурност и формалност при учредяването и прехвърлянето на вещни права върху кораб.

 

17. „Съществува ли "относително" право на собственост?", сп. "Търговско право", 2006, кн. 4, стр. 87-112;

Резюме

Статията разглежда интересния въпрос за безспорно възприетия в българската правна доктрина абсолютен характер на правото на собственост и неговото провокиране от редица конкретни разпоредби на действащото българско законодателство. Основно внимание е отделено на правното положение на собственика, приобретател по относително недействителна сделка (чл. 135 ЗЗД, чл. 346 и чл. 347 ГПК, чл. 647-649 ТЗ), както и на собственика, приобретател в качеството си на довереник при косвено представителство (чл. 292, ал. 2 ЗЗД, чл. 349 ТЗ). Направен е и анализ на специфичните вещноправни проблеми, възникващи във връзка с чл. 78, ал. 2 ЗС и чл. 76 ЗН.


18. „Относно "проникващата" отговорност на член-кооператорите", сп. "Пазар и право", 2006, кн. 7, стр. 5-10;

Резюме

Предмет на статията е разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за кооперациите, според която в устава на кооперацията може да се предвиди член-кооператорите да отговарят за задълженията на кооперацията до определена сума над размера на дяловата им вноска. Посочено е, че уговорката може да предвижда отговорност в неколкократния размер на вноската на член-кооператорите или неограничена отговорност. Разгледан е въпросът за допустимостта на евентуална клауза, с която се предвижда "проникваща" отговорност само за част от член-кооператорите; различен размер на "проникваща" отговорност за отделните член-кооператори или "проникваща" отговорност с конкретен имот на член-кооператор. В края на статията е разгледана и правната същност на "проникваща" отговорност на член кооператорите.


19. „Косвеното представителство", сп. "Търговско право", 2006, кн. 3, стр. 85-103;

Резюме

Косвеното представителство е разграничено от представителството и воденето на чужда работа без натоварване. Подробно са разгледани възникващите при косвеното представителство правоотношения: основно правоотношение между косвения представител и косвено представлявания, външното правоотношение по изпълнителната сделка между косвения представител и трето лице и второ вътрешно правоотношение по отчетната сделка между косвения представител и косвено представлявания. Специално внимание е отделено на случаите на встъпване в изпълнителната сделка от страна на косвения представител, както и тези на сключване на изпълнителната сделка от косвения представител като уговорител в полза на косвено представлявания. По-нататък в статията се изследва правната същност на отчетната сделка и характера на иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, както и правните последици при превишаване на пределите на натоварване от страна на косвения представител, както и при действия от страна на последния, извършени във вреда на косвено представлявания. Последната част на статията е посветена на въпросът за превъзагането в случаите на косвено представителство.

 

20. „Преупълномощаването", сп. „Съвременно право", 2005, кн. 6, стр. 27-47;

Резюме

Статията разглежда институтът на преупълномощаването в материалното и в процесуалното право. Очертани са хипотезите на допустимост и приложното поле на преупълномощаването, като е изследвана и същността му. Разгледани са правоотношенията, които възникват между субектите, участващи при преупълномощаването, както и някои особени случаи на договаряне със самия себе си. Направен е и кратък анализ на преупълномощаването в търговското, в гражданскопроцесуалното и наказателнопроцесуалното право.


21. „Договорът за влог", приложение към сп. „Пазар и право", 2006, кн. 3, стр. І-ХХVІІІ - рецензент: проф. Огнян Герджиков;

Резюме

Договорът за влог е разгледан като съглашение, по силата на което едната страна, наречена влогоприемател, поема задължението да пази и да върне на уговорения срок или при първо поискване движима вещ, предадена й от другата страна, наречена влогодател. Характеризиран е като безвъзмезден, едностранен и реален договор, който при настъпването на определени допълнителни юридически факти може да се превърне в несъвършено двустранен договор. Особено внимание е отделено на някои специфични случаи на влог: влог на повредена вещ, влог на чужда вещ, влог на спорна мещ (договор за секвестър). Поставен е въпросът дали собственикът на вещта може да бъде неин влогоприемател, както и въпросът относно възможността за промяна на качеството "държател" на влагоприемателя. В края на статията са разгледани неправилният влог, необходимият влог и влогът, сключен в полза на трето лице.


22. „Дружество в процес на учредяване", сп. „Пазар и право", 2006, кн. 1, стр. 5-12;

Резюме

Предмет на статията са разпоредбите на чл. 69 ТЗ и чл. 2 ЗК, които разглеждат специфични случаи на извършване на правни действия от името на несъществуващи (бъдещи) правни субекти. Подробно изследвани са предвидените от закона предпоставки, при наличието на които така предприетите действия от името на бъдещото юридическо лице, ще обвързват последното веднага след възникването му. Правните последици са разгледани в три различни хипотези: преди вписването, след вписването и при невписване на юридическото лице. Представени са различните конструкции за обясняване на правната същност на разглеждания институт - особено законово представителство в полза на невъзникало юридическо лице, извършено под отлагателно условие; водене на чужда работа без натоварване; или особен случай на прехвърляне на правоотношения по силата на самия закон. Именно третият възглед е възприет в статията. Направено е и отграничение от действията, извършени от името на обявено за недействително търговско дружество.


23. „Относно субективната страна на договора за дарение", сп. „Съвременно право", 2005, кн. 4, стр. 81-98;

Резюме

Статията разглежда въпросът за субективната страна от фактическия състав на договора за дарение, включваща специфичната causa donandi и споделения от страните мотив. Направено е разграничение между основанието на договора за дарение и изпълнението на нравствен дълг респ. изпълнението на погасено по давност задължение. Разгледани са възможните мотиви при различните видове дарения - обичайни, брачни, възнаградителни, взаимни. Обсъдена е и субективната страна на договора за дарение с тежест, както и при някои особени разновидности на дарението като акцесорните, косвените и прикритите дарения.


24. „Отказ от субективно право", сп. „Търговско право", 2005, кн. 4, стр. 49-79;

Резюме

Въпросът за отказа от субективно право е поставен в контекста на проблема за съдържанието на субективното право. Направено е разграничени между неупражняването на субективното право и извършването на отказ от него. Подробно е разгледана съществуващата правна уредба относно допустимостта на отказа от субективни права, включително правната същност на опрощаването и на взаимните отстъпки при сключването на договор за спогодба. Внимание е отделено и на въпросите кой може да извърши отказ от право, от какви права може да се извършва отказ, както и конкретната допустимост и правен режим на отказа от определени имуществени и неимуществени права: правото на собственост, авторските права, правото върху търговска марка, правото върху дизайн и пр. Краят на статията е посветен на възможността за извършване на отказ от субективно право под модалитет и злоупотребата с отказа от право.


25. „Договор за спогодба", приложение към сп. „Пазар и право", 2005, кн. 8, стр. І-ХХ - рецензент: проф. Огнян Герджиков;

Резюме

Договорът за спогодба е разгледан като съставен, неформален, възмезден, двустранен, комутативен договор на разпореждане за решаването на съществуващ или възможен, бъдещ правен спор. Особено внимание е отделено на правната същност на взаимните отстъпки като отказ от първоначални твърдения. Анализирано е и правното действие на договора за спогодба - установително (декларативно), конститутивно, регулиращо и транслативно. Отделно е разгледана съдебната спогодба като сложен фактически състав, включващ: договор между страните, отразен в съдебния протокол, и определение на сезирания съд за одобряването му. Поставен е и въпросът за привидността на съдебната спогодба. Посочени са особеностите на някои конкретно уредени от законодателя съдебни спогодби - споразуменията по СК във връзка с прекратяването на брака при развод; оздравителният план по чл.696 и сл. ТЗ; споразумението, постигнато в рамките на наказателното производство по дела за престъпления от частен характер (чл. 21, ал. 4, т. 3 НПК) и по дела за престъпления от общ характер (при предпоставките на чл.414Ж и сл. НПК). Изложението завършва с т. нар. арбитражна спогодба и нейното правно действие.


26. „Правен режим на рекламно-информационните елементи съгласно Закона за устройството на територията", сп. „Собственост и право", 2005, кн. 6, стр. 47-54;

Резюме

Статията е посветена на уредените в Закона за устройство на територията изисквания във връзка със състоянието, съдържанието и поставянето на рекламно-информационните елементи (чл. 57 ЗУТ). Разгледани са различните видове рекламно-информационни системи: външна реклама, надпис, информационно-указателна табела, рекламни материали с временен характер и съобщения. Представен е и редът, по който посочените рекламно-информационни елементи могат да бъдат поставени от рекламоразпространителя. ЗУТ изисква притежаването на вещно право на собственост или ползване върху сградата или терена или облигационно право на ползване по договор за наем. За разполагането на рекламно-информационен елемент обаче е необходимо и осъществяването на специално административно производство, включващо: подаване на искане за поставяне до компетентния според съответната общинска наредба орган, придружено от документ за собственост или писмено съгласие на собственика на сградата, имота или терена и проект за разполагане; съгласуване и одобряване на проекта за разполагане; заплащане на административна такса и издаване на разрешение за поставяне.


27. „Правен статус на заветника като особен кредитор на наследството", приложение към сп. „Собственост и право", 2004, кн. 11, стр. І-ХVІІІ - рецензент: проф. Цанка Цанкова;

Резюме

Статията започва с анализ на предпоставките, необходими за придобиване на качеството заветник: валидно частно завещателно разпореждане на имущество, което е било собственост на наследодателя към момента на неговата смърт; лицето, в чиято полза е направен, да е живо към момента на откриването на наследството и да не е недостойно; да е извършено приемане на направения завет. Посочени и изследвани са специфичните права, възникващи в полза на заветника: правото да приеме или откаже завета; да иска обявяването на завещание, което съдържа частно завещателно разпореждане в негова полза; да иска сметка за управлението на наследството от наследника, приел го по опис; да иска отделянето на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника; да поиска от районния съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците; да задържи целия имот въпреки противопоставянето на наследника със запазена част по чл. 36, ал. 1 ЗН; да посочи кой от направените в негова полза завети да бъде намален за възстановяване на запазена част на необходим наследник; право на регресен иск срещу наследниците в случаите, когато заветникът е изпълнил задължение на завещателя, свързано с завещаната му вещ; правата по чл. 12, ал. 2 и ал. 2 ЗН; да участва в делбата на имота, идеална част от който му е завещана и пр. Специално внимание е отделено на някои особени завети: общо завещателно разпореждане, направено под краен срок; завет за остатъка; заветник под условие; завет за възникване на фондация. Разгледани са и въпросите относно поредността при удовлетворяването на заветника и евентуалните тежести, които завещателят може да е наложил.